ЕКСПРЕСЪТ БЪЛГАРИЯ-НОРВЕГИЯ-БЪЛГАРИЯ ОТПЪТУВА ОТ ПЪРВИ КОЛОВОЗ
Като всеки влак, и този не спира лесно. Павел завършва в България, но първо покорява скандинавието и чак после довежда марката си La Fève в Татковината.
Целта на момчето на стола в ляво е да докаже, че България може да е приют за новаторското, за екстравагантното, за добавено-стойностното и за добре-премисленото.
Това на Павел е мисия, не просто път.
Веднъж направи рокля от паста на пауър рейнджър. Друг път желира таратор. Иначе, всеки ден просто мрази манджи.
Веднъж направи милион лицеви опори, защото може. Друг път ни донесе от крокмача на дядо си. Иначе, всеки път се смее.
Веднъж започна да пита въпрос и така и никога после не спря. Друг път беше съученичка с Павел от ТОХ-а в Банкя. Иначе, всеки ден внимава, защото, ако един не внимава за всички ни, всички ще сме хаймани.
Веднъж беше навреме с едни текстове и презентации, ама само този веднъж. Друг път беше прегракнал и не говореше безчет тъпотии, но, уви, само този друг път. Иначе, всеки ден мушка нещо сладко, защото "не може да е толкова хубаво и да ми вреди".
Веднъж си припяваше Графа (здрасти, Влади), докато пълнеше формите с точност до милимунд. Друг път скочи от скала в река без да може да плува. Иначе, всеки ден казва: "добре, айде".
Веднъж си купи билет за мач на националите с надежда, че ще бием поне Молдова и ще му стане поне за малко густо. Да, да, ама друг път. Иначе, всеки ден се учудва, че "абе, много задръстване днеска, бе".
Веднъж изпусна 36 килограма дражета, докато ги буташе към склада. Друг път повлече крак и накара хората да вярват в бъдещето. Иначе, всеки ден слуша някакви тубци-тубци, които нарича музика.
